Защо трябва да изискваме съдът – а не ние – да сезира прокуратурата
В много производства по ЗЗДН и семейни дела една от страните представя документи или „доказателства“, които по-късно се оказват неистинни или технически невъзможни. Това засяга пряко нашите права и може да доведе до ограничителни мерки, взети на база неверни факти.
Затова законът дава ясна процедура как да реагираме.
Кой трябва да сезира прокуратурата?
Не гражданинът.
Не страната по делото.
А съдът.
Съгласно чл. 205, ал. 2 НПК всеки държавен орган – включително съдът – е длъжен да уведоми прокуратурата, когато в хода на делото се разкрият данни за престъпление, например представяне на неистински доказателства в декларация (чл. 290а НК).
ВАЖНО: Декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – не се атакуват по чл. 313 НК, а по 290а НК!
Това задължение е служебно – съдията няма право да преценява дали „е удобно“.
Щом има данни – трябва да сезира.
Защо трябва да го поискаме именно чрез тази процедура?
Когато ние лично подадем жалба в прокуратурата, опонентът може да твърди, че сме го „набедили“.
Но когато поискате съдът да изпрати сигнал до прокуратурата:
- вие не обвинявате никого;
- вие не посочвате извършител;
- вие само изисквате съдът да изпълни законовото си задължение;
- няма как да бъдете обвинени в набеждаване;
- съдията носи отговорност за това какво изпраща.
Това е най-безопасният и чист начин да се задейства проверка при съмнение за престъпление.
Какво се случва с делото?
Когато се разкрият престъпни обстоятелства, чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК задължава съда да спре производството, ако от установяване на тези обстоятелства зависи изходът на спора.
Това предотвратява произволни решения, основани на неверни доказателства.
В обобщение:
❗ Ако имате съмнение за фалшиви доказателства – не подавайте сигнал сами.
❗ Подайте молба до съда да изпълни своето задължение по чл. 205 НПК.
❗ Това ви защитава от риск от обвинение в набеждаване.
❗ И задейства най-силната и чиста процедура за проверка на истинността.