СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ЕДИН БАЩА
Часове след Деня на бащата си припомняме едно прекрасно стихотворение на Димитър Никифоров:
Встрани от декора на всички тревоги,
те често зад облак цигарен са скрити.
Понякога груби, брадясало-строги,
обичат по майчински силно бащите.
В бруталния делник с ръцете си кални
изкарват за топка и кукла парите.
Над чашата смръщени, скучно-банални,
обичат по майчински силно бащите.
Под левия прашен ревер на балтона
и радост, и мъка да рие с копита,
и хлябът им спечен дори да се рони,
обичат по майчински силно бащите.
От всяка безсъница в в люлка родена
те нежност и гордост за утре оплитат.
В далечно пристанище, в шумна таверна,
обичат по майчински силно бащите.
Обичат до тъмния край на безкрая!
Обичат под златния дъх на звездите!
Израсъл съм сам без баща, ала зная:
обичат за няколко майки бащите…
