СЪВЕТИ КЪМ БАЩИТЕ, КОИТО СЕ БОРЯТ ДА БЪДАТ ЧАСТ ОТ ЖИВОТА НА ДЕЦАТА СИ!
Да бъдеш баща, който иска да присъства в живота на детето си, но среща отказ, е болезнено и изтощително!
Много бащи са ограничавани в контактите си с децата и не им се позволява да полагат грижи за тях, а времето за свиждане се ограничава в рамките до четири дни в месеца.
Какво могат да направят бащите, които желаят да бъдат част от живота на децата си, но майките не им позволяват:
Отнасяйте се с уважение, разбиране и търпение към майката на децата ви! Много са факторите, които превръщат една майка в пречка между децата и техния баща. Някои от тях са дълбоко психологически или са следствия от дългогодишни наслоявания и обществени убеждения. Затова повтарям – отнасяйте се към майката на децата ви с уважение, разбиране и търпение! Тя е жената, с която, вярвам, с любов сте създали вашите деца.
Опитайте се да поговорите спокойно и да ѝ обясните, че макар и разделени, вие трябва да запазите родителските си взаимоотношения и че за доброто на децата ви е необходимо и двамата да бъдете пълноценни родители.
Ако взаимоотношенията ви са натрупали твърде много противоречия и негативи, предложете да потърсите помощ и медиация за доброто на вашите деца. Понякога страхът, несигурността или болката водят и двамата родители до грешни решения.
При невъзможност да стигнете до разумни решения, след като сте направили всички други възможни опити, остава да заведете дело и да потърсите съдействие от съда.
Не влизайте в това дело, за да победите майката!
Влезте, за да покажете, че детето има двама родители!
Поискайте споделени родителски грижи и отговорности! Споделеното родителство не означава война за време, а поемане на реални грижи и отговорности. Споделеното родителство изисква постоянство – време, организация и готовност да бъдеш там всеки ден, не само когато е удобно.
Никога не причинявайте на майката това, което тя ви е причинила. Това не е реванш! Бъдете по-разумните и винаги се опитвайте да дадете възможност на майката да поправи грешките си.
Нека разпределението на времето с децата да бъде такова, че да няма ощетени и децата ви да имат право да бъдат на различни важни дати с всеки от родителите си.
Нека решенията и отговорностите ви бъдат общи. Не забравяйте, че щастливите деца имат нужда от мама и тате. Никой родител не трябва да бъде игнориран.
Децата ви не бива да останат с убеждението, че някой от родителите е по-маловажен за тяхното щастие и за формирането им като личности.
Споделяйте добрия пример, защото така ще помогнете на повече български родители да полагат пълноценни грижи за децата си.
