Прессъобщение Януари 2026 г.: Най-голямото дело за човешки права, свързано с дискриминация в съвременния семеен живот, е заведено срещу европейска държава. По целия свят системите на семейното право са изправени пред фундаментална отговорност: да гарантират, че правата на децата са напълно защитени при разпадане на семейството. Изследвания и международен опит показват, че приблизително 15–20 % от децата на разведени родители губят напълно контакт с единия родител, а много повече от тях изпитват значително и трайно намаляване на значимия контакт с едната страна на семейството си. Това представлява не само лична трагедия за милиони деца и семейства, но и системно предизвикателство за системите на семейното право, които твърдят, че действат в най-добрия интерес на детето. Тази отговорност стана още по-належаща, след като срещу европейска държава беше заведено най-голямото дело за дискриминация в съвременния семеен живот, включващо неравно третиране на семейните форми, родители, които живеят с децата, и родители, които не живеят с децата, както и неравенство между половете в признаването на родителските права. Това развитие показва, че семейното право все повече се разглежда на най-високо равнище в областта на правата на човека и подчертава критичното значение за националните законодатели и публичните органи да надхвърлят и модернизират настоящото законодателство и да спазват международните конвенции изцяло, справедливо и без селективно тълкуване. Всички деца и родители трябва да са равни пред закона. Вече не е възможно да се говори с достоверност за „най-добрия интерес на детето“, освен ако правните системи не гарантират равно третиране и равно признаване на двамата родители от самото начало. Равенството не е абстрактен принцип – то е необходимата отправна точка за правосъдие, ориентирано към детето, в съвременния семеен живот. „Не може да се твърди, че се действа в най-добрия интерес на детето, ако основната предпоставка е неравното третиране на семейните форми, родителите, с които детето живее, и тези, с които поддържа контакт, или пола. Когато не всички са равни пред закона, става невъзможно да се вземат наистина индивидуални и конкретни решения в най-добрия интерес на детето в днешното общество.“
цитат от Световната организация на родителите Равенството пред закона е основата на правата на децата Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето ясно посочва, че всяко дете има право на пълна защита на правата си без разлика и че правното положение на нито един от родителите не трябва да определя достъпа на детето до грижи. Член 2 потвърждава универсалното право на всяко дете на равна защита на правата. Децата никога не трябва да изпитват неравен достъп до единия родител поради структурни дисбаланси или остарели предположения. Най-добрият интерес на детето изисква равен старт Конвенцията допълнително установява: Член 3: при всички действия, засягащи деца, най-добрият интерес на детето трябва да бъде основен фактор. Този принцип обаче има смисъл само когато процесът започва от равенство. Система, която започва с третиране на единия родител като второстепенен, не може искрено да твърди, че служи на най-добрия интерес на детето. Всяко дете има право да познава и да бъде отглеждано от двамата родители Правата на децата са също така лични и преки: Член 7 признава правото на детето, доколкото е възможно, да познава и да бъде отглеждано от двамата родители. Това право принадлежи на детето — не на институциите и не на единия родител пред другия. Европейските стандарти за правата на човека трябва да се спазват
Европейската конвенция за правата на човека осигурява допълнителна защита: Член 6 гарантира правото на справедлив процес. Семейните съдебни производства трябва да бъдат безпристрастни и основани на равенство в разумни срокове. Член 8 защитава правото на семеен живот. Децата и родителите имат право да поддържат значими взаимоотношения, а всяко ограничение трябва да бъде законно, необходимо и пропорционално. Призив за национална реформа и равноправно прилагане
Призоваваме правителствата, законодателите и съдилищата по целия свят да:
– гарантират равенство пред закона във всички системи на семейното правосъдие,
– признават споделената родителска отговорност от раждането на детето,
– защитават правото на децата на семеен живот с двамата родители,
– прилагат „най-добрия интерес на детето” само чрез рамка, основана на равенство,
– съобразят националното законодателство с Конвенцията за правата на детето, Европейската конвенция за правата на човека и Резолюция 2079. Заключение: Равенството е на първо място Правата на децата не могат да бъдат защитени чрез неравноправни рамки. Най-добрият интерес на детето започва с равенство пред закона – и с правото на детето да има и двамата родители, където това е възможно. В контекста на съвременния семеен живот вече са заведени все повече съдебни дела, основани на правата на човека, и може да се очакват още много други, свързани с прилагането на законите за попечителство, местоживеене и родителска отговорност. Това развитие отразява нарастващото признание, че семейното правосъдие не е просто частен въпрос, а основна област на демократичните права и правната равнопоставеност. По тази причина е от съществено значение политиците, законодателите и публичните власти да вземат на сериозно съществуващите международни конвенции. Инструментите за защита на правата на човека не могат да бъдат тълкувани избирателно, цитирани извън контекста или прилагани само когато е удобно. Конвенцията за правата на детето, Европейската конвенция за правата на човека и свързаните с тях стандарти трябва да бъдат спазвани и прилагани в пълния им смисъл и цялост в националното законодателство и административната практика. Само чрез стриктното спазване на цялостната рамка на тези конвенции децата и гражданите могат да бъдат защитени от неравно третиране, произволна намеса и структурна несправедливост. Такава защита не е само правно задължение – тя е и истинската основа на това, което е най-добро за детето. „Живеем в свят на споделено родителство с закон за еднолично родителство“
Световна организация на родителите Необходима е равенство в националното семейно право по отношение на Глобалните цели на ООН за 2030 г.
