През 2016 г. страната започна радикална реформа, известна като „ветинг“ – пълна проверка на съдии и прокурори. Не формална. А реална. Всеки беше проверен по три въпроса: откъде са парите, има ли връзки и може ли да изпълнява ролята си честно.
И тогава излезе истината.
Над 800 магистрати минаха през проверка. Около 50–60% бяха отстранени или сами напуснаха. Половината система изчезна. Не защото нямаше хора. А защото се оказа, че не всички трябва да бъдат там.
Някои не можаха да обяснят имуществото си. Други се оказаха обвързани с мрежи, които не трябва да съществуват в правосъдието. Трети просто си тръгнаха, преди да бъдат разобличени.
И тук идва тежката част.
Някои загубиха постовете си. Други – и имуществото си. Имоти, пари, активи – конфискувани не от лозунги, а от реални разследвания.
Това не беше реформа. Това беше срив, за да има шанс за ново начало.
Цената беше висока: съдилища без съдии, дела без движение, система на ръба на блокаж. Но за първи път се случи нещо различно – не просто смяна на хора, а смяна на правилата.
Албания показа една проста истина: корупцията не се лекува с козметика. Тя се реже.
И въпросът не е дали ще има грешки по пътя. А дали изобщо имаш смелостта да започнеш.
Защото да говориш за реформа е лесно. Да махнеш половината система – не е.
Албания го направи.
Въпросът е: ние ще посмеем ли?
Автор: Калин Велков
