Знаете ли, че „Another Brick in the Wall (Part 2)“ на Pink Floyd всъщност не е просто песен за училището?
Тя е написана от Роджър Уотърс през 1979 г. като част от албума The Wall. Песента критикува не самото образование, а система, която превръща децата в еднакви, обезличени личности – без право да мислят самостоятелно. Затова и емблематичният припев не е призив срещу знанието, а срещу „контрола над мисленето“ и злоупотребата с власт. „Стената“ в албума е метафора. Всеки страх, унижение, загуба или несправедливост е още една тухла, която човек поставя между себе си и света. Училището е само една от тези тухли, но идеята се отнася до всяка институция или авторитет, който изисква сляпо подчинение вместо критично мислене. Може би затова песента е актуална и днес. Не защото училищата са същите като през 70-те, а защото въпросът остава същият:
Възпитаваме ли свободно мислещи хора или просто хора, които се страхуват да задават въпроси?
Вероятно именно затова, повече от 45 години по-късно, Another Brick in the Wall продължава да звучи като песен за всяко общество, в което властта предпочита послушанието пред свободната мисъл.
