ПРОВАЛЪТ НА ДЪРЖАВНИТЕ СИСТЕМИ ЗА ДЕЦАТА – ОБРАЗОВАНИЕТО PISA 2025 показва не просто слабо образование в България, а системен проблем: България е последна или предпоследна в ЕС, 42% от 15-годишните са под базовото ниво едновременно по четене, математика и науки, социалният произход създава разлика от 101 точки, а страната е сред най-силно сегментираните училищни системи в света. Особено тревожни са продължаващият спад по четене и математика и огромното изоставане на момчетата – почти 50 точки зад момичетата по четене.
Няколко числа от PISA 2025:
❗️Математика: 405 точки – последно място в ЕС и 58 точки под средното за OECD.
❗️Четене: 387 точки – предпоследно място в ЕС и 74 точки под средното за OECD.
❗️Природни науки: 421 точки – предпоследно място в ЕС и 61 точки под средното за OECD.
❗️Няма възстановяване след PISA 2022. По природни науки няма промяна, а по четене има нов спад от 18 точки, по математика – от 12 точки. И двата спада са статистически значими.
❗️41.9% от българските 15-годишни са под базовото Level 2 едновременно и в трите основни области. Средното за OECD е 19.7%. Това означава повече от четири от всеки десет деца са на практика функционално неграмотни. Тази тенденция продължава десетилетия и вече е натрупало огромен дял неграмотно население.
❗️В другия край само 4.1% са сред най-добре представящите се поне в една от трите области, срещу 11.9% средно за OECD. Математическите ни и химическите ни световни шампиони няма как да компенсират този нисък резултат.
❗️Разликата между децата от най-богатата и най-бедната четвърт на обществото е 101 точки по природни науки. Средната разлика в OECD е 85 точки.
❗️Социално-икономическият произход обяснява 13.8% от различията в резултатите, при 11.6% средно за OECD. Българското училище не успява достатъчно да компенсира неравенството, с което децата влизат в него.
❗️България е сред само 10 образователни системи, в които повече от половината от различията в резултатите са между училищата, а не между учениците в едно училище. По този показател сме сред най-силно сегментираните системи в PISA. Просто казано – имаме огромна училищна сегрегация.
❗️За сравнение, в страни като Финландия, Норвегия и Исландия под 10% от различията са между училищата. Там много по-малко зависи от това в кое училище ще попадне едно дете.
‼️Момчетата изостават драматично. По четене момичетата имат 412 точки, момчетата 364 – разлика от 48-49 точки. По природни науки разликата е около 26 точки, а по математика около 15 точки, отново в полза на момичетата. Ако съберем разликите по трите основни области, българските момчета изостават от момичетата с близо 90 PISA точки – един от най-големите сумарни полови разриви сред всички 89 изследвани образователни системи.
❗️22.3% от отговорите по четене са едновременно грешни и дадени прекалено бързо, срещу 8.9% средно за OECD – тревожен индикатор за ниска ангажираност с четенето и теста.
Това вече трудно може да бъде описано просто като „лоши резултати на PISA“. Имаме едновременно ниски знания, продължаващ спад, огромен дял деца без базови компетентности, силна зависимост от социалния произход, огромни различия между училищата и сериозен проблем с момчетата. Образованието би трябвало да намалява различията, с които децата влизат в училище. Българската система в твърде голяма степен ги възпроизвежда.
На този фон последният бюджет намали разходите за образование като процент от БВП с 0.3% точки. Още по-тревожно е, че на никой това не му прави впечатление.
Текст на @Julian Popov
