Каква легитимност има адвокат за правозащитник?

Крайно време е да се постави сериозен акцент върху персоналната и наказателна отговорност на адвоката по семейни дела, особено по производства за родителски права по Семейния кодекс (СК), където в центъра са интересите и съдбата на децата. За разлика от разпределенията или делбите на имущество, последиците от непрофесионално, неетично или злонамерено процесуално представителство в делата по СК са съсипващи за деца, които завинаги остават психически и емоционално белязани.

В реалността, страните по тези дела почти никога не са юридически грамотни – всички решения, стратегии и тактики се диктуват именно от адвоката. Често наблюдаваме как адвокати прибягват до откровено подли и манипулативни процесуални стратегии, преследвайки единствено интереса на своя клиент, независимо от последствията за детето. Това не може да бъде оправдавано под никаква форма, особено когато залогът не е имот или пари, а бъдещето на един невинен човек.

Винаги адвокатът е най-отговорният и дори виновен субект в процеса, защото без неговата намеса, едно дело за родителски права изобщо не би придобило деструктивните измерения, които наблюдаваме.

Водещ принцип в семейните дела по цял свят е (или уж е) „най-добрият интерес на детето“. За съжаление, в практиката този принцип често съществува само на хартия. В съдебната канцелария и в мотивите се изписват красиви декларации, но на практика интересът на детето системно се подчинява на тактиките и целите на адвокатите и клиентите им. Това е дълбоко погрешно от морална, човешка и правна гледна точка.

Крайно време е да се въведе ясно изискване адвокатът по семейно право да носи персонална и наказателна отговорност не само за вреди, а за всяко действие, което съзнателно вреди на детето или подчертано поставя интереса на възрастния клиент над този на детето. Лъжата в съда, манипулираното представяне на факти или съзнателното въвеждане в заблуда относно ситуацията на детето ДА СЕ ТРЕТИРА като престъпление против ЧОВЕЧЕСТВОТО, което незабавно води до отнемане на адвокатския лиценз, и образуване на досъдебно производство!

В допълнение, адвокатската професия в семейното право трябва да изпълнява и социална функция. Адвокатът не може да бъде легитимиран унищожител на детски права и да заобикаля най-добрия интерес на детето под претекст, че „защитава клиент“. Така се създава опасен конфликт на права, при който детето се оказва без защита срещу тактично опитен юридически представител.

Чл. 40 от закона за адвокатурата – реално дава кардбланш на адвоката да унищожава детската психика, по желание на клиента си!

НАШИТЕ ДЕЦА НЕ СА ИЗТОЧНИК НА ХРОНОРАР.

Не на адвокатския девиз – ДЕТЕ ГОДИНА ХРАНИ!

Призовавам:

• Законодателят, ВАдвС и Адвокатските колегии да въведат изрично изискване адвокатът по семейно право да брани на първо място интереса на детето, дори това да е в ущърб на негивия личен клиент!

• Всяко противодействие на този принцип да води до тежки дисциплинарни и наказателни последици, включително незабавно лишаване от адвокатски права. И лишаване от свобода!

Защитавайки правата на възрастния без мярка, за сметка на детето, ние не просто толерираме, но и институционализираме унищожаването на детския живот и психика. Това е недопустимо и води до трайни, непоправими щети – време е за радикална промяна!